Posted on

Из „Път от Светлина в Безкрая“ – „Ти и Аз“

ТИ И АЗ

 

За мен, Любими, Ти си Тайната –

Вселената, която ме обгръща:

неопознатата Безкрайност –

от нея няма връщане!

А Аз съм просто – Светлината:

неуморима, блеснала в Пространството –

да те откривам в необятното,

безвременно и вечно странстване!

1984г.

Posted on

Архангелова задушница

1391456_473197949456867_989765957_n

Задушница е – дълъг, тежък ден.

Уж грее слънце, а е тъй студено!

Сърцето зъзне – ти не си до мен,

открадна те жестокото безвремие!

Запалвам пред иконата свещица

и Божията майка се усмихва:

„- До мен е той, до моята десница!

Знам, болката в душата ти не стихва,

че скита Александър из простора,

в сияйната самотност на Безкрая…

Не бързай – имаш много тук да сториш,

преди навек да го прегърнеш в Рая!

Научи се да страдаш, без да личи –

трябва болките сенки да нямат!

Ако пламък от Страх Душата топи,

„Светлината“ е жива измама!

Тази остра, прогаряща, зла „Светлина“

е от мрака космичен по-страшна:

в нея чезнат Надежди и Вяра така,

както Пътят в пустинята прашна.

Ще вървиш към Любимия с тежки нозе,

вярвай, дъще – не е той изгубен!

Щом за Господ параклис е твойто  сърце,

непременно очаква ви чудо!

И пустинята свършва някъде – знай!

Има Край всяко земно Начало!

Любовта е Спасение, Святост, Безкрай…

Светлина е – Божествено бяла!“

Из „Път от Светлина в Безкрая“

Сподели във Facebook