Posted on

Прошка

На отсеченото орехово дърво,

посадено в Димитровград

от баща ми при моето раждане

Завърнах се, а теб те няма:
отсечен ти е дънера – до корен!
Погалих го с трептящи длани
за прошка днес да те помоля,
че тъй и не намерих време
четирдесет и пет години
едничко орехче да взема…
Несправедливо е! Прости ми!
Заглеждам се – да разгадая
как Времето през теб е минало;
по пръстените да позная
следи от спомени изстинали –
от толкова лета и зими, 
в които мене ме е нямало…
И ето – закъснях! Завинаги!
В душата си те носех, Орех мой,
Връстнико мой, огромен дом на птици,
отдавна отлетели в свой различен свят.
Дали ще се завърнат, като мен
гнездата си изгубени да търсят?
В очите ми горчи сълза –
днес в пръстена на своята прегръдка
прегръщам само спомена, уви!
Прегръщам спомена сега…

А дънерът на Ореха мълчи!
2012г., Ямбол
Из „Пътеки към Душата на България“
Тоня Борисова

Please enter facebook post url.