Posted on

„Път от Светлина в Безкрая“ – „На Душата ти светлото зная“

 НА ДУШАТА ТИ СВЕТЛОТО ЗНАЯ

Пред огледалото на Душата ти
заставам запалена
от вълнение, нежност и болка
и се взирам тревожно –
да видя доколко
Добротата е жива у тебе.
Нищо, че гледат очите ти
тъмно-присвити
и пламъче зло в тях заканва се някому!
Нищо, че думите – камъни тежки
по стръмните насипи на обидата
ядно търкаляш в гнева си…
Нищо, че в страшен юмрук
е свита ръката ти ласкава…
Аз те познавам добър
и на Душата ти светлото зная!
В мен е ключът на твоята Сила –
едно заклинание тайно.
Думичка само, ако прошепна
и те докосна – както вятърът нивата,
изпод клепки да те опаря после
с пъстро-зелено око, Ревнивецо,
сам ще развееш бялото знаме,
при мен начаса ще дотичаш…
Щом те целуна – чудо ще стане:
тежката броня мигом се свлича
и ставаш доброто, виновно, голямо
и мило дете, което обичам!

Из „Път от Светлина в Безкрая“, 2016г.

Please enter facebook post url.

Posted on

Из „Път от Светлина в Безкрая“ – „Ти и Аз“

ТИ И АЗ

 

За мен, Любими, Ти си Тайната –

Вселената, която ме обгръща:

неопознатата Безкрайност –

от нея няма връщане!

А Аз съм просто – Светлината:

неуморима, блеснала в Пространството –

да те откривам в необятното,

безвременно и вечно странстване!

1984г.

Posted on

Из „Път от Светлина в Безкрая“ -апотеоз на Любовта-Сътворение

Вечерница

Вечернице, откакто нощем светиш –

среброкована, дивна обица,

към тебе се обръщат все поетите

за думите да гребнат Светлина.

И аз – рискувайки да стана смешна

в жестокото ни бездуховно Време,

посичам с ярост земните си грешки

и блясък от зеницата ти вземам:

при моя мил да ида бяла в Рая,

от Живата вода понесла в шепи…

с надеждата – в сълзи да засияем,

възкръснали за тих, любовен шепот.

2011г.

Posted on

Като тревата

Повярвах, че ще дойдеш. Тази нощ

избягах от съмненията. Нека

задъхва се денят от росен хвощ

и борова смола… И върховете

дъха си в облаци да сбират на табун,

и тътен да се ражда горе…

Сега е все едно къде

очите ти ще ме накажат с огън!

Обичай ме! Какво, че дъжд плющи

над сребърните смърчове столетни –

нали сме само дъхави треви,

избухнали на крачка от пътеката!

През лятото ще прогорим съвсем,

но коренът ни – пролет ще дочака!

И Любовта ни няма да умре!

Безсмъртна е – като тревата!

Из книгата-спектакъл

„Път от Светлина в Безкрая“ – 2016г.

http://toniaborisova.com/#

 

Posted on

ЛУННАТА СОНАТА

 

В нощ – сребърна и глухо-тиха,

прозрачни звуците изтичат

под  пръсти ласкави, невидими…

Пианото с тих ромон буди

заспал виолов вятър в цвете,

криле изящни, пеперудени…

А в галещия шепот свети,

молитвено и скръбно-нежно,

признание за обич невъзможна –

обречена, осъдена безбрежност

в Пространството и Времето – тревожно,

с милувката на тъжна арфа

докосваща пленително Душата…

Бетовен е сънувал Любовта!

Загадъчна Жена в съня изгряла

и Лунната соната оживяла

с прозирната измамност на миража…

Душата тази музика разказва –

едва  дочута приказка в дъжда,

за капещото злото на листата,

в последен листопад  люляни.

20.02.1980г.

Из книгата-спектакъл

„Път от Светлина в Безкрая“ – 2016г.

http://toniaborisova.com/#

 

 

Posted on

Миг на нетрайната радост

Пак снежна и бяла, невинност вали –

детски сън от грижи непомътен;

любовно адажио, нежни души

танцуват, светлинно окъпани!

А по стъклата сенки от сняг

гонят се леки, неуловими…

В дантелата фина от ледни цветя,

с дъха си изписвам твоето име.

И изплуват познати, скъпи черти –

от сълзите, навяно мъгляви…

Кой ли смъртен може да улови

този миг на нетрайната радост?

А през буквите пада, пада снегът,

ляга в пряспа от бяла забрава…

И с невидим и тънък резец, студът

изящната своя резба поправя.

 

Posted on

Чудо

С копривата на грижите плета
по цели нощи ризници корави:
за теб и мен, за трите ни деца –
крилете на душите да избавя!
В мълчание изкупвам всеки грях –
светът е пълен с грехове, о Боже!
Чрез ризите копривени познах
и болката – разяла кожата,
и огъня жесток, окървавил
тънкото ми тяло на момиче…
Дай, Господи, все тъй да ме боли –
така боли, когато съм обичана!

В дълбока нощна самота
плета пак ризи от коприва –
Илюзиите да спася,
Доброто, Любовта… Красиви,
но диви лебеди са те,
магьосани да бъдат денем
мишени в прицелно небе
и да долитат с дъх последен
до свободата на съня –
най-сетне достижимо-близки!
Плета в мълчание. Сега
крещят тълпите вън и искат
за мене – смърт! И трупат клада
от тежки, чужди грехове…

Не знаят ли, че аз съм Хляба,
а той на огън се пече?
Камари съчки-злоба носят –
за зрелището да платят…
А аз коприва късах боса,
за тях – очите си топях.
Безсънието взех за стража,
Като прокажена търпях…
И днес за туй ще ме накажат!
Прости им, Боже, този грях!
Изщраква ключ. Палачът влиза.
Гърмят злокобните камбани…
За мене ще е тази риза
и без ръкави ще остане.
Какво пък – да ме палят! Ето –
потъвам в огън. Изведнаж,
изсипва се над мен небето:
долитат лебедите:  дъжд!

Намятах  ризи. Чудото дойде:
стопи се дяволската перушина…
Орисана с Илюзии-Криле,
останах само аз  –  завинаги!

1980г.,В.Търново
Из „Път от Светлина в Безкрая“

Илюстрация – Марайя

Posted on

Ризи от коприва

Преваляше житейското ни пладне,
когато Любовта ни връхлетя:
последна и красива, безпощадна;
най-нежната и щедра досега.
Поискахме едно – да сме щастливи!
Завинаги, като в ей, този ден…
И Тя прие, но ризи от коприва
застави ни да облечем.
В платно от огън, мили Боже,
до дъх  последен ще горим,
че само тъй в душите можем
крилете си да съхраним –
над блатото да литнем чисти!
Моли се – нека да боли!
И ризите копривени не искай
с копринени да заменим!

1984., София
Из книгата-спектакъл
„Път от Светлина в Безкрая“- 2016г.

http://toniaborisova.com/#

Posted on

Предели има даже в близостта

10153692_740558779298950_5474446942157608221_n

 

Щом в мрака с дъх лицето ми докосна,

косите самодивски разпиля.

Потоци светлина от фосфор

разляха се по твойте рамена –

трептящи и уханно-леки,

обгърнаха те с облака си жив…

Дали сърцето ти усети,

че Щастието предстои?

Не ме познаваш – аз съм остър кремък.

Не е успяла лудата вода

на чувствата да ме оглади още!

Чуй – дремят в мен искри на огън див!

Поискам ли – ще пламнат твойте нощи,

объркани ще хукнат всички дни

и Времето в часовника ще свие

гнездо за Любовта съдбовна,

но пилци в него няма да отгледам!

Не бързай с мен! Бъди по-търпелив!

По-търпелив от речната вода, която

извайва камъните и брега подроня!

Не искай да ме имаш непозната

и на желанието не пришпорвай коня –

предели има даже в Близостта!

1984г., В.Търново

Из книгата-спектакъл

„Път от Светлина в Безкрая“-2016г.

http://toniaborisova.com/#