Posted on

„Път от Светлина в Безкрая“ – „На Душата ти светлото зная“

 НА ДУШАТА ТИ СВЕТЛОТО ЗНАЯ

Пред огледалото на Душата ти
заставам запалена
от вълнение, нежност и болка
и се взирам тревожно –
да видя доколко
Добротата е жива у тебе.
Нищо, че гледат очите ти
тъмно-присвити
и пламъче зло в тях заканва се някому!
Нищо, че думите – камъни тежки
по стръмните насипи на обидата
ядно търкаляш в гнева си…
Нищо, че в страшен юмрук
е свита ръката ти ласкава…
Аз те познавам добър
и на Душата ти светлото зная!
В мен е ключът на твоята Сила –
едно заклинание тайно.
Думичка само, ако прошепна
и те докосна – както вятърът нивата,
изпод клепки да те опаря после
с пъстро-зелено око, Ревнивецо,
сам ще развееш бялото знаме,
при мен начаса ще дотичаш…
Щом те целуна – чудо ще стане:
тежката броня мигом се свлича
и ставаш доброто, виновно, голямо
и мило дете, което обичам!

Из „Път от Светлина в Безкрая“, 2016г.

Please enter facebook post url.

Posted on

Предвечен кръговрат

Тъй преходно-нетрайни са нещата
и крехко Мирозданието в нас:
миг болка и…прекрачил си Оттатък,
удари ли последен-първи час.
Стопил оковите на земното си тяло,
от сладка Свобода опиянен,
Духът полита в заревото бяло
с предвечен кръговрат дарен!
Из „Път от Светлина в Безкрая“

 

Posted on

Ризи от коприва

Преваляше житейското ни пладне,
когато Любовта ни връхлетя:
последна и красива, безпощадна;
най-нежната и щедра досега.
Поискахме едно – да сме щастливи!
Завинаги, като в ей, този ден…
И Тя прие, но ризи от коприва
застави ни да облечем.
В платно от огън, мили Боже,
до дъх  последен ще горим,
че само тъй в душите можем
крилете си да съхраним –
над блатото да литнем чисти!
Моли се – нека да боли!
И ризите копривени не искай
с копринени да заменим!

1984., София
Из книгата-спектакъл
„Път от Светлина в Безкрая“- 2016г.

http://toniaborisova.com/#