Posted on

„Ходене на Добротата по мъките“

 

Скъпи Приятели,
На 20 ноември 1989г. ООН прие Конвенцията за правата на Детето, а преди 18 години, на 21.11.2000г.  в Ямбол, със съпруга ми Александър Борисов и неколцина приятели учредихме Фондация „Сълзица за Вас”. Целите на Фондацията са да възпитава в дух на патриотизъм младите поколения, да подкрепя и защитава даровитите деца и младежи в нужда и неравностойно положение, независимо от тяхната расова, етническа и религиозна принадлежност.

С вълнение си припомням тези мигове. В навечерието на светлия празник – Денят на християнското семейство и младеж, бих искала да отправя своя поздрав и благодарност към всички, които през годините на активната дейност на Фондацията са изразявали съпричастност към идеите и начинанията й; подкрепяли са нашите усилия да правим своето малко Добро, да насърчаваме талантливите деца и всеки техен порив към добротворчество!

Фондация „Сълзица за Вас” бе дело на моето семейство. За съжаление, вече осем години (след смъртта на съпруга ми),тя не работи.

Но не бих искала, обаче, стореното да бъде забравено. Затова си позволявам да припомня извървения път – не поради тщестлавие и славолюбие, а защото положителните примери в живота могат да вдъхновяват за нови, по-смели и сърцати добри дела – нали Доброто е спираловидно извисяване към Божието Съвършенство!

Мисля, че най-добре е да споделя с вас размислите и оценките на дъщеря ми Сълзица – патрон на организацията, за 10-те години на ентусиазъм, прекършени полети, изгубени илюзии, красиви, изстрадани победи и неугасим творчески порив към Доброто, в които цялото семейство участваше всеотдайно, с обич и вяра в благородната кауза.

Тези редове са от подготвяната от доста време за печат книга-изповед – ”Ходене на Добротата по мъките”. Фондацията, чиято движеща сила бе семейство Борисови, никога самоцелно не е търсела медийна популярност, не е получавала дарения и щедри спонсорства. Водехме се от принципа, че да правиш Добро е вътрешна потребност и дълг на истинския човек. Че обективните оценки дава Времето, а то съди по делата. Затова, като Председател и активен член на Фондацията в продължение на 10 години, сметнах за свой дълг да сбера спомени, документи и оценки за дейността й, дадени от участници в събитията и от хора, съпричастни към многобройните й изяви, отразяващи най-значимите и вълнуващи моменти от извървения труден път.

 

Приятели,

Да ви се представя – казвам се Сълзица Борисова. Името ми е символ на чистота, милосърдие, любов и надежда! Сега съм на 32 години, родена съм в София. Израснах в многодетното артистично семейство на Тоня и Александър Борисови – поетеса и актриса и режисьор-оператор. Завърших Художествения колеж „Проф.Николай Райнов” в София със специалност живопис и керамика. Имам 25 самостоятелни изложби и множество участия в международни и национални общи изложби; редица награди от конкурси… Работих известно време като галерист и преподавател в Школа по изобразително изкуство в столицата. Продавах свои ръчно изработвани бутикови бижута… Занимавам се с мода – съвременни облекла с елементи от български шевици и мотиви.

Ще попитате – къде остана темата за Добротата? Нали много хора днес се стараят да правят добър бизнес, какво ново в казаното до тук? Да, така е. Необичайното в моя случай е свързано с традициите в семейството ми, с възпитанието, получено от родителите – да бъда толерантна и правя добро на изпадналите в беда, съхранявайки тяхното достойнство, приобщавайки ги към голямата и вълнуваща истина за добротворчеството, като Божия искра у всеки човек.

Започнала съм да рисувам преди да проговоря. Бях 6 годишна, когато в Босна и Херцеговина вилнееше ужасна война, която осакатяваше и убиваше деца, оставяше ги сираци – без подкрепа и Надежда, без Бъдеще! Гледах репортажите от бомбандираното Сараево и мислех – как мога да помогна? Тогава се зароди идеята да нарисувам една приказка за Добротата, толкова нужна и днес. Родителите ми подкрепиха моето желание, тази приказка да се издаде като книжка и със средствата от продажбите й да помогнем за спасяването на страдащите деца.

Цяла година рисувах своите герои. През 1993г. книжка бе завършена. Мама написа моята приказка в стихове. Започна мъчително и унизително обикаляне от издателство в издателство – всички се възхищаваха от проекта за книжката, но не вярваха, че аз – седемгодишното момиченце съм я нарисувала. Това ме огорчаваше, но и амбицираше много. Пред редактори и управители на издателства – по тяхно желание, на момента рисувах с туш различни животни, герои на приказката. Неверието в детския талант е ужасно обиден и грозен начин да се унищожи и стъпче неукрепналата творческа индивидуалност!

Три години продължи ходенето на „Приказка за Добротата” по мъките. Докато за проекта не разбра Посланикът на Португалия в България. През 1995г. по негова покана, в София пристигна г-жа Мануела Щевеш да Силва – специалист по проблемите на свръхнадарените деца към ЮНЕСКО и директор на Португалския център по творчество, иновации и лидерство. Тя бе безкрайно изненадана, че едно такова произведение, сътворено от седемгодишна художничка и носещо послание за толерантност, приятелство, милосърдие и добротворчество не среща разбиране и подкрепа от страна на държавата и културните институции. Книжката и до днес остава неподобрен световен рекорд за най-млад художник, нарисувал по своя идея цялостен картинен разказ. С препоръките на г-жа да Силва все пак се намери издателство, което през 1996г. издаде „Приказка за Добротата”.

Познато звучи, нали!? Трябва някой отвън да ни отваря очите за очевидното! Да оцени вложения положителен заряд и градивната сила на посланията в една идея и добро намерение, за да прогледнат и чуят за тях нашите – Българските очи и уши. Но войната вече беше свършила. Аз не успях да помогна да децата от Сараево и военните райони, но в България имаше и има толкова много нуждаещи се от подкрепа деца!

Родителите ми се свързаха с БЧК и неправителствени организации, с които съвместно участвахме в разнообразни благотворителни акции и начинания: подарявахме книжки на домове за сираци, а със средства от продажбите на книгите и на издадените от родителите ми през 1994г. в 60 000 тираж седем вида картички с мои рисунки – дарявахме храни, дрехи, играчки и на деца от социално слаби семейства.
След първото издание се заредиха още четири, изцяло финансирани от семейството ми – общо 25 000 книжки зарадваха децата в България, Западни покрайнини, Бесарабия. Нямахме спонсори и рекламодатели. Сами, със скромните и несигурни средства на свободни артисти, родителите ми финансираха издаването и разпространението на книжките – учеха мен, брат ми и по-голямата сестра на всеотдайност към благородната кауза – да докосваме и отваряме душите на децата за Доброто!

От град на град, от читалище в читалище; по училища и центрове за работа с децата организирахме мои изложби, в които включвахме и даровити местни деца. Представяхме книжката, правехме дарения за развиване на креативността и творчеството на децата. Над 3 000 книжки подарихме на училища, библиотеки и дневни центрове за инвалиди в цялата страна. От 1996г. до 2010г. за благотворителност сме отделили повече от 40 000 лв. в подкрепа на младите дарования, без разлика на расова, етническа и религиозна принадлежност. И всичко това постигахме сами, без външно финансиране или европейски проекти, а често, за съжаление, срещайки неразбиране, недооценяване и преодолявайки огромни изкуствени пречки…

Не си падам по статистиките, обикновено съм много мълчалива – художниците творят в тишина и самовглъбяване. Но не мога да пропусна един интересен факт. През 1999г. Министерството на образованието и науката одобри „Приказка за Добротата” като учебно помагало за общообразователните училища по родна реч и изобразително изкуство за предучилищна и начална училищна възраст. Така станах най-младият автор на учебно помагало в България. С благословията на Министерството, посредством петото издание на книжката в продължение на четири години в детските градини и началната степен на общообразователните училища в страната се проведе Проект „Приказка за Добротата” – урок по добротворчество”, насочен срещу растящата агресия и бездуховност сред децата. А с помощта на Агенцията за българите в чужбина, книжката успя да достигне до много от българските училища зад граница.

Заради широката благотворителна дейност, която разви моето семейство във връзка с книжката, на 21.11. 2000 година, в Деня на християнското семейство и младеж, родителите ми, заедно със свои съмишленици – интелектуалци и творци, учредиха в Ямбол Фондация „Сълзица за Вас”. Избраха ме за патрон на организацията, което за мен бе чест и огромна отговорност.

От създаването си до прекратяване на дейността, тази малка и скромна фондация се оглавяваше от моята майка Тоня Борисова – поетеса и актриса, филмов сценарист, педагог и общественик. За изминалите 10 години ние – семейството и неколцина приятели, успяхме да осъществим десетки концерти на даровити начинаещи певци, инструменталисти и танцьори; да заснемем клипове и филми за отделни изпълнители и самодейни състави от училища и читалища; да реализираме множество изложби на млади дарования от социални домове и социално слаби семейства, закупувайки платна, бои, материали за рисуване и моделиране; поемайки разходите за зали и галерии, рекламни материали пътни и дневни на младите творци…

Ще посоча само два примера. През 2000г., когато бях на 14 години, в Габрово се включих в инициативата на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – разпространявайки моите картички и книжката, да помогнем на четири онкологично болни дечица от града. Много хора откликнаха и начинанието успя – за децата бяха закупени необходимите лекарства.

През 2003г., вече 17 годишна, по повод 10 годишнината от създаването на „Приказка за Добротата”, след продажба своя картина в чужбина, отделих 2000 лв. и осъществих в Галерия „Духовно огледало” – София, вълнуваща едноименна изложба. В нея взеха участие издирени от мен 12 млади дарования от социални домове и деца от проблемни семейства. Всички автори бяха от различни етноси и вероизповедания, защото за Добротата няма граници, тя ни обединява въпреки различния цвят на кожата, езика, социалното положение и вярата. Всеки от участниците получи своя авторски хонорар за продадените си картини. Така млади художници-сираци от социалните домове успяха да отидат на абитуриентските си балове подобаващо облечени и с настроение.

С останалите средства от продадената в Норвегия картина, помогнах да се отпечата четвъртото издание на „Приказка за Добротата”. То бе представено в Парламента от Комисията по култура като акт на внимание към нас с мама – авторки на книгата и родственици на летописеца Захари Стоянов – Председател на Петото Народно Събрание. Но преди всичко – заради широката благотворителна дейност и приноса ни за възпитанието на младите творци в дух на патриотизъм и хуманизъм.

Растях и все по-активно се включвах със свои идеи в тази мащабна и трудна мисия. Не беше лесно – докато учех в колежа, още от 10 клас, работех като сервитьорка, рисувах и готвех изложбите си; участвах в множество конкурси и десетки срещи с деца из страната.

През 2010 година почина баща ми. Семейството преживя страхотни катаклизми и загуби. Точно тогава съдбата ме срещна с младо семейство, сполетяно от ужасна трагедия – бащата бе останал без крака след автомобилна катастрофа. Майката отчаяно се бореше за събере средства за скъпоструващи протези, за да повдигне духа на съпруга си; за да има баща малкото им петгодишно момиченце.

Предложих помощта си – да разпространим „Приказка за Добротата” из всички софийски детски градини, да отправим посланието за милосърдие и доброта към децата и приобщим родителите им към каузата на младото семейство. Двете с майката обиколихме детските заведения в столицата, държавни институции и проспериращи фирми и успяхме – с неимоверни усилия и упоритост да съберем голяма част от средствата. Почувствах се щастлива, че можах да помогна – едно дете да прегръща своя баща с усмивка.

През 2013 година в гр. Уляновск излезе от печат шестото издание на книжката „Приказка за Добротата” – на български, руски и чувашки език в едно книжно тяло. Изданието бе плод на съвместен проект на Международната академия по българознание, иновации и култура към Организацията на обединените българи по света, на която майка ми е член с филиала на Академията в Чувашия. Радостна съм, че децата от земите на някогашна Волжка България – Чувашия, Башкортостан и Татарстан вече могат да прочетат книжката на своя език, да я драматизират и превръщат в мюзикъли. Че и далеч от България, тази малка книжка помага на деца в риск и ги насърчава към добротворчество.

Разказът ми стана дълъг, но не бих могла с по-малко думи да разкажа за моя опит да помагам – винаги когато ми е възможно и с каквото мога. Когато бях седемгодишна, в първото издание на книжката написах в посланието си към децата следните думи: ”Злото е безсилно пред Приятелството и Обичта! Толкова е лесно да бъдеш Добър и да правиш Добро, ако силно го поискаш със сърцето си!” Все още вярвам в правотата на това твърдение. Но много бих искала в него да повярват хиляди хора – да се вслушат в сърцата си, да погледнат света с очите на добрия и милосърден човек!

Бих била наистина щастлива, големи и проспериращи фирми, представящи сериозния бизнес, в знак на себеуважение и достойнство, да подкрепят доказано работещи идеи и проекти, какъвто е проектът ни с майка ми – „Приказка за Добротата” – в цял свят”. Идеята е, книжката да излезе на много езици и се разпространи като Български глас за миротворчество и хуманизъм. Книжката е доказала за тези 25 години от създаването си, че може да служи успешно за осъществяване на благотворителни каузи. Същевременно тя би могла да бъде невероятен рекламоносител: насочена към малчуганите, които в нея могат да нарисуват с багрите на детските си сърца своята красива приказка за утрешния по-добър и чист свят! Убедена съм, че с всяко ново издание, книжката ще продължи да учи на добротворчество, да помага на деца в нужда и на млади таланти, толкова по-успешно и ефективно, колкото повече са ония можещи и знаещи българи, които ще застанат в тази кауза до мен и мама, до нашите приятели и съмишленици.

”Талантливите са отговорни за Бъдещето! Талантливите могат и знаят как да изградят свят на Толерантност, Разбирателство и Сътрудничество – безграничен свят на спасена Човещина, милосърдна Любов и всеопрощаваща Доброта!” Написах това в предговора към третото издание на книжката, когато бях на 13 години. Този текст бе отпечатан и в следващите издания.

През последните 19 години, със седемте издания на „Приказка за Добротата” са работили десетки детски градини и дневни центрове за деца с увреждания и ментални проблеми; неделни училища по Вероучение; повече от 150 общообразователни училища в България  и чужбина, между които българските училища в Амстердам, Чикаго, Отава, Торонто, Ню Джърси, Цариброд, Виена, Линц, Залцсбург, Грац, Рим, Колеферо, Пескара, Тараклия, Болград и др.

Вече съм на 32 години и искам активно, творчески да участвам в изграждането на този свят – единен в своето Различие, пъстър и светъл; богат с духовното наследство на предците и мечтите на децата си! Детството отдавна остана зад гърба ми. Моят син е вече на три годинки! Никога не съм имала и нямам порив да напусна България – ще остана тук, при своя дълбок и жилав корен, защото Тя има нужда днес от всеки, който без високопарни клетвени слова, незабележимо, честно и почтено работи за нейното по-добро бъдеще. Посветих се на изобразителното изкуство и Добротата, защото вярвам в облагородяващата им сила. С тях открих много приятели в България и по света.
Приятели, ще се радвам, ако до сърцата ви стигне моят искрено развълнуван глас, ако прецените, че с вас сме от един отбор и можем заедно да работим в подкрепа на децата, за по-добро Бъдеще на България. Искрено бих била щастлива с вашата подкрепа в навечерието на Рождество Христово да успеем да зарадваме с „Приказка за Добротата” много деца, за да открият и повярват в талантите си, да влязат в час по добротворчество! Защото е време родители, учители, държавници, цялото общество да осъзнае Истината: „Инвестицията в Таланта е талантлива политика на Успеха!”

С уважение и най-добри чувства: Сълзица Борисова – художничка

 

Posted on

За да се множат Уроците по хуманизъм и добротворчество

 

„Приказка за Добротата“

Уважаеми Преподаватели в детски градини, подготвителни групи, първи и втори класове на общообразователните училища в България и българските училища в чужбина,

Драги Родители, представители на общини и кметства, инспекторати по образованието, на културни институти, обществени и неправителствени организации,

 

Излезе от печат седмото, юбилейно, допълнено и преработено издание на уникалната картинна книга-учебно помагало – „Приказка за Добротата“. Вече 20 години тя учи децата на креативност и творческа свобода; на милосърдие и съпричастие към болката на различния; на толерантност, приятелство и добротворчество!

„Приказка за Добротата“ е учебно помагало по родна реч и изобразително изкуство, одобрено от МОМН през 1999г. Книжката е нарисувана през 1993г. от 7-годишната, тогава, художничка Сълзица Борисова, а стиховете са написани от поетесата Тоня Борисова. Първото издание излиза от печат през 1996г., а последното – 2017г. В седмото издание са поместени мнения на изкуствоведи, художници, телевизионери и педагози, работили успешно с книжката. През всичките тези години, авторите на „Приказка за Добротата“ са  отделяли средства в подкрепа на млади дарования в нужда и неравностойно положение.

Юбилейното седмо издание ще стигне до всяко дете – в България и зад граница, с оригинални автографи от Сълзица и Тоня Борисови. Желаещите да закупят книжки могат да ги поръчат чрез сайта http://toniaborisova.com/ или на посочените по-долу координати. Куриерските разходи са за сметка на заявителите. Цената на един екземпляр е 5лв. При еднократно заявени повече от 100 броя книжки, отстъпката е 10%. Издават се и фактури.

Благодарим предварително на всички, които ще пожелаят да работят с новото седмо издание на „Приказка за Добротата“, за да се множат Уроците по хуманизъм и добротворчество!

С уважение:

Сълзица Борисова – автор-художник на книжката – GSM: +359 876 178 924;

https://www.facebook.com/salzitsa.borisova?fref=ts

Тоня Борисова – поетеса и актриса, автор на стиховете – GSM: +359 879 330 699;

Skype:salzica_za_vas;
https://www.facebook.com/tonia.borisova

 

20.01.2017г.

София