Posted on

Иконостас

 

 

Чудом се чудя, Майстор резбарьо,

как ли са гледали твойте очи,

а и душата как си разтварял

Божия свят да сбереш в резби?

В дъбови клонки славеи пеят,

слънце възкръсва в майска гора –

в иконостаса орехов зрее

лудото биле на Любовта.

Сигурно севда сърце ти е пила,

та си останал сал живи мощи:

фидан-девойка с коси от свила,

и ваклоока – мечтана нощем…

Божия Майка си я посторил:

в черква да грее – позлатена!

Странник щом влезе да се помоли

за грехове неопростени –

свещ да запали, да се прекръсти

и зарад тебе да я целуне…

Щом я докосне трепетно с пръсти,

сам да намери пътя изгубен!

Земната хубост в резбите прелива:

люшка се жито, дъхтят цветя;

слънчево вино лозници наливат –

жертва Христова да осветят!

Екват далечни, жални кавали…

Дали хайдутин отива на смърт

или невеста за рожбица жали?

Върти стародавен рудан светът!

Песен се ражда – в люлка юначе,

расне за обич,на кръст гори…

Земен, Исус – човекът плаче

с чисти и скъпи мъжки сълзи!

Сетих я, Майсторе, твоята вяра

и обичта към Земя и Народ.

В иконостаса трепти България,

вечна и свята като Живот!

Има ли прошка, Майстор резбарьо,

прошка за тая проклета ръка –

с брадвата дето съсече олтаря,

дето икони, без срам поруга!?

1976г., ВеликоТърново

Из книгата-спектакъл

„Пътеки към Душата на България“

Posted on

Из „Пътеки към Душата на България“

Печално е, че днес упорито продължава традиционното пренебрежително отношение към достиженията на съвременната българистична наука, изследваща комплексно историческото минало, археологията, етнографията и фолклора, българския език, взаимовръзките и културните преливания между най-древните родствени народи, един от които е Българският.

Боли ме, че на многобройните научни доклади и публикации на световно известни и признати за безспорни корифеи в своята област български и чуждестранни изследователи не се обръща подобаващо внимание, не се дава възможност за популяризацията им на широка обществена основа. Научни Конгреси и конференции, семинари и форуми от международен и национален ранг, макар да преминават на изключително високо ниво и представят епохални открития, променящи коренно представата ни не само за големи периоди в световната човешка история, но и изобщо за развитието на цивилизациите на Земята, остават затворени в рамките на тези научни събития и рядко се отразяват с нужното внимание и разбиране от медиите. Дори издаваните на високо професионално равнище сборници с научни доклади и съобщения, не намират лесно път към широка читателска аудитория – не само заради малобройните си тиражи, поради липса на добро финансиране, но най-вече защото, следвайки целенасочено държавната политика на нихилизъм и пренебрежение към Българското, медиите услужливо и съвкупно остават далече от задълбоченото и планомерно превръщане на тази тема в свой приоритет, в национална кауза. А това, лично на мен ми прилича на сервилничене пред чужди среди, заинтересовани от нашето тотално незнание и безразличие към собствената ни история; на откровено предателство спрямо Националното ни Достойнство и Чест, като Народ и Държава с хилядолетна история.

Нали незнаещият лесно се манипулира! Нали на него бялото може да се представи като черно, така че не само да повярва в лъжата, а и да стане нейн ревностен защитник!

Участията ми в научни форуми, като ежегодните международни семинари по Българистика, организирани от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”- В.Търново, в Международния Научен форум „България в световната цивилизация, дух и култура” провеждан от Издателство „Народен Будител” – Варна и особено, и най-вече, присъствието ми на Научните Конгреси на Организацията на Обединените Българи/ООБ/ и Международната Асоциация за Българска Наука и Изкуство /МАБИК/ – „Българиада”-2012, „Българиада” -2013, „Българиада”-2014г. ми дават основание да изпитвам невероятно противоречиви чувства. От една страна – гордост, че съм Българка и принадлежа към един от най-древните народи, създател и хранител в продължение на хилядолетия на човешката цивилизация, и от друга страна – огромна болка и негодувание, че безспорни, аргументирано доказани с археологически разкопки и най-съвременни методи на изследване и анализ факти и хипотези, не биват приемани сериозно и остават в социална изолация. А как различно биха се усещали Българите, ако имаха достъп до тази информация, ако тя бе обект на широко обсъждане и повод за дискусии. Така в съзнанието на болшинството българи постепенно биха се наслагали основания за повишено национално самочувствие, увереност в себе си и  възможностите на Народа да се справи с трудностите и предизвикателствата на съвременния свят. Защото, за да можеш да си обясниш ставащото, много е важно да познаваш своите корени и генезиса на собственото си съществувание. Тогава, стъпил на познанията за историческата си и родова памет, непременно ще намериш верен път за разрешаване на днешните проблеми.

Това ми убеждение е причина да не се примирявам с безхаберието и бездушното самоотрицание на смачкания психически и морално днешен Българин. Опитвам се всячески да отварям, доколкото ми позволяват познанията и силите, духовните очи на приятели и познати, на хората, които четат моите книги, гледат спектаклите и филмите ми, посветени на България.

Толкова много са темите, по които сме разговаряли с моя съпруг Александър Борисов – на многобройните сбирки на интелектуалци в изгубения ни софийски дом; след приключване на авторските ми поетични спектакли или прожекции на наши филми. С часове са се водили тези разговори за древната история на България и приноса на Българите в световната научна и културна съкровищница. С искрен възторг и сълзи на очи сме посрещали всяко научно съобщение за новооткрити доказателства за древния български корен и облагородяващото влияние на Българите върху световните цивилизационни процеси…

И днес не мога и няма да се примиря с унинието и отчаянието на Българина, породено от унищожаване на имунната му система – Себепознанието! Докато дишам ще се мъча да бъда полезна в лекуването на това раково заболяване на Духовността Българска!

„За всяка болка – има и билка!” – казваше Баба Ванга. И за тази болка има церовно биле – просто трябва да разберем, че умишлено ни разболяват и да поискаме да оздравеем! Нашата земя е благословена с лечебни билки – само трябва да знаем коя да откъснем и как да я приемаме с Вяра! В нас самите е ключът на народностното ни здраве – трябват ни Себепознание, Единение и Вяра в общата ни Съдба и Път във Времето.

Тоня Борисова

http://toniaborisova.com/

Posted on

При изворчето на Душата

 

%d1%82%d0%be%d0%bd%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b0-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b0

 

„Женала й дюлбер Яна
на два пътя, на три друма…”
Народна песен

Аз вечно се завръщам в Низината
и като вятър лек прелитам вечно
над зреещото злато на житата,
на хляб превърнали доброто слънце –
да търся изворчето на Душата си.
От живата вода загребвам в шепи,
а жаждата в сърцето избуява.
На колене – пречистена и трепетна,
и влюбена все в Тракия оставам.
Запомних я – широка, разорана,
без нивиците – сухи като длани
повдигнати с молитва към небето.
В Марица Детството ми свети,
и тича покрай Тунджа Младостта ми,
а носи Зрелостта отвъд Балкана –
от Янтра и от Искър пръски смях…
Богата с тях и с белези от рани,
Душата в извора потапям аз!
1985г.
Из книгата-спектакъл „ЖИВА ПАМЕТ“
Тоня Борисова

Коледен спектакъл в НЧ „Пробуда“, гр. Ямбол, 2015г.
Снимката е направена от чудесния поет Николай Дялков

Please enter facebook post url.

Posted on

Ризи от коприва

Преваляше житейското ни пладне,
когато Любовта ни връхлетя:
последна и красива, безпощадна;
най-нежната и щедра досега.
Поискахме едно – да сме щастливи!
Завинаги, като в ей, този ден…
И Тя прие, но ризи от коприва
застави ни да облечем.
В платно от огън, мили Боже,
до дъх  последен ще горим,
че само тъй в душите можем
крилете си да съхраним –
над блатото да литнем чисти!
Моли се – нека да боли!
И ризите копривени не искай
с копринени да заменим!

1984., София
Из книгата-спектакъл
„Път от Светлина в Безкрая“- 2016г.

http://toniaborisova.com/#

Posted on

Предели има даже в близостта

10153692_740558779298950_5474446942157608221_n

 

Щом в мрака с дъх лицето ми докосна,

косите самодивски разпиля.

Потоци светлина от фосфор

разляха се по твойте рамена –

трептящи и уханно-леки,

обгърнаха те с облака си жив…

Дали сърцето ти усети,

че Щастието предстои?

Не ме познаваш – аз съм остър кремък.

Не е успяла лудата вода

на чувствата да ме оглади още!

Чуй – дремят в мен искри на огън див!

Поискам ли – ще пламнат твойте нощи,

объркани ще хукнат всички дни

и Времето в часовника ще свие

гнездо за Любовта съдбовна,

но пилци в него няма да отгледам!

Не бързай с мен! Бъди по-търпелив!

По-търпелив от речната вода, която

извайва камъните и брега подроня!

Не искай да ме имаш непозната

и на желанието не пришпорвай коня –

предели има даже в Близостта!

1984г., В.Търново

Из книгата-спектакъл

„Път от Светлина в Безкрая“-2016г.

http://toniaborisova.com/#

Posted on

Запустение

На мъртвите родови къщи

 в с. Терзийско – Котелския Балкан

 и с. Вълковия, Царибродско, Западни покрайнини –

с огромна болка!

Порутен зид. Запуснат двор. Бунище.

А някога тук къщата била.

Над свиден спомен за огнище
мълчи безсмъртната трева.

Потънало е в бурен всичко –

до пояс тръни и коприва!

И само божиите птички

цвърчат наоколо щастливи.

Съседска брадва шетала е в двора –

ръжда не хващат старите омрази!

Пожалила едничък ореха,

че кладенеца в сянката си пази.

Духът на къщата живее в него,

стопаните си търпеливо чака –

да се завърнат за последно

и дълго да мълчат разплакани!

1980г., с.Терзийско

А там, край рухналия зид –

чудо невидяно:

тъй-както някога, цъфти

„цвекьето” на мама.

Само – саминко се сади,

Господ го полива;

жужука облаче пчели

над тая черга жива.

А шарките – какви ли не:

божур и перуника,

до бял и ален дъхав крем

и Петров кръст е никнал.

Пастелно-меки цветове

кандилките люлеят –

свекървените песни те,

забравените, пеят.

Оставила ги тука тя –

във бащината къща,

където петдесет лета

насъне се завръща:

на воля да попее – там,

„со все глас” на чердака:

да звънне равният Байкян

като пендара златна.

Да вдигне вятър песента

над Ком и Видлич леко –

изтрил граничната бразда

разсякла й сърцето!

1990г. с. Вълковия

http://toniaborisova.com/#

Posted on

Запален спомен

старата къща

 

В сърцето ми е дядовата къща

с прозорци като детски длани,

с коминчето – старик намръщен

и с двете одаи – вкопани

направо във земята, голи,

измазани с червена пръст…

Огнището – запален спомен!

Над него няма кръст!

1971г., В.Търново

Из поетичната книга-спектакъл

„Пътеки към душата на България”

http://toniaborisova.com/#

 

Posted on

Светлината

Всяко 13-то число ми носи болка и Надежда. Болка, че поредицата от щастливи 13-ти числа се прекъсна след 25 години щастие. И Надежда, че то ще продължи във Вечността!

На Александър – с много обич и състрадание!

Научи се да страдаш без да личи –
нека болките сенки да нямат!
Ако пламък от Страх Душата топи,
Светлината е жива измама!
Тази остра, прогаряща, зла Светлина
е от мрака космичен по-страшна:
в нея чезнат Надежди и Вяра така,
както Пътят в пустинята прашна.
Все вървиш с отмалели, тежки нозе –
накъде – сам не знаеш, изгубен…
Ако дом е за Господ твойто сърце,
непременно очаква те чудо!
И пустинята свършва някъде – знай:
има край всяко земно начало!
Затова – страдай без да личи и мечтай
Светлината – Божествено бяла!

07.02.2010г., София
Из книгата „Път от Светлина в Безкрая

 

Posted on

Есенна импресия

 

Октомври ме поведе тази нощ
към спомените свидни на сърцето…
Щом музика си пуснах – за разкош,
и включих си луната – да ми свети,
Вивалди тишината разпиля
и образи нечакани изникнаха:
златистото на есенна гора –
хармония Божествена, политнала –
в очите ми се завъртя и леко
с лъчисти звуци, мъдра Светлина
душата ми поведе по пътека
към звънка и прозирна синева.
Магьосник- чародеец ме целуна –
ветрец смирен и уморено-тих
отпусна леко опнатите струни
на тъмните разпуснати коси…
Дано заспя сега и засънувам,
да не усещам как топят се в мен,
онези тайни и бленувани
надежди за любовен плен!
Дано за миг да спре нощта
под миглите на моите клепачи,
та никой да не види как – сама,
безсилна от копнеж по тебе плача.

15.10.2012г., Ямбол

Книгата „Тайнства”