Posted on

„Бисерна огърлица“ – стихове за деца – „Билбо“

БИЛБО

На вярното кученце Билбо –

 с обич и благодарност, че ми спаси живота!

Почивай в мир, Билбе!

Дребен шнаутцер и булонка  –

потекло стабилно,

украшенийце  балконско,

аз съм куче – Билбо.

Сиво-черен е кожухът ми

щом съм неподстриган,

сякаш съм възглавка пухена,

от която мига

моето едно оченце –

/другото е сляпо/,

затова съм си ергенче

осемнайсто лято.

За звънец ме имат вкъщи,

а в квартала знаят –

видя ли човек намръщен,

спуквам се да лая!

Който злобно ме закача,.

или ме подритне –

свършено е с него:  скачам,

като лъвче рипвам

и крачола ли, полата –

стават на парцалки!

А когото пък ухапя –

спи на закачалка!

С нашите съм много кротък –

не досаждам никак:

хапвам, ако има кокъл,

литвам, щом ме викат.

Цял ден в кошчето мирувам,

дремя като буба,

но с дечицата танцувам

и подскачам лудо

покрай моите стопани,

просто тъй – от радост.

Искам мъничко внимание,

„Браво!” – за награда.

Те си ме обичат много,

грижат се за мене.

Е, понякога са строги

и  обикновено

карат ми се щом направя

„мръсните белички”!

Благородно им прощавам –

аз обичам всички!

За стопаните си скъпи

давам свойта кожа –

в огъня за тях ще стъпя,

ако се наложи!

Могат с мен да се гордеят

и за цирка ставам:

атрактивен съм, умея

номера да правя:

сядам чинно на опашка,

вдигам предни лапки

и стоя така юнашки,

за едната хапка.

Предан, търпелив и верен,

казано накратко:

в страх и радост все треперя –

кучешки характер!

1995г., София

Please enter facebook post url.

Comments

comments