Posted on

„Бисерна огърлица“- стихове за деца – „Приспивна приказка“

ПРИСПИВНА ПРИКАЗКА

Хей, юначе, я млъквай веднага –

срамота е да плачеш във тъмното!

Нали Страшното вече избяга:

виж – заключих вратата, до съмване.

Една истинска приказка, сине,

под възглавката чака те сгушена:

„На Луната балончето синьо,

със сребристата нишка на пушека

за комина завързал е Вятърът –

вместо лампа в нощта да му свети.

Отдалече той идва в земята ни –

чак от южните топли морета.

Рошав палавник – весел и хитър,

талантлив е и всичко умее:

пианист и велик композитор,

той накара стрехите да пеят!

Щом ледунките, като клавиши

леко, с тънички пръсти погали,

размечта ги и ето – въздишат,

и разплитат на Зимата шала.

А от покрива грабна калпака –

тъй го метна незнайно далече,

че сега керемидите тракат

и навярно червени са вече!

После тихо Ветрецът опита

да изтрие стъклата и всички

чудновати рисунки, които

нарисува Студът без боички.

Не плачи, утре щом се събудиш,

че я няма пързалката вече –

тая нощ тя съвсем се изгуби,

но е тук твойто снежно човече:

то те чака самичко на двора

да ти махне за сбогом с метлата!

Чуй, послушай какво ти говоря –

не е лош, не е лош този Вятър!

Той е пролетен пратеник, сине,

пръска слънчеви златни букети

и навсякъде, дето премине

става звънко и пъстро, и светло!

Хайде, късно е вече – заспивай!

Прегърни ме, гушни се до мене:

скоро всичко ще бъде красиво

и повярвай ми – много зелено!

гр. София, 1989г.

Подготвено за печат с илюстрации от Сълзица Борисова

Please enter facebook post url.

                                 

Comments

comments